Най-четени
1. zahariada
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. kvg55
9. zaw12929
10. hadjito
11. sparotok
12. bosia
13. getmans1
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Постинг
22.02.2008 12:48 -
Отчаяние
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 800 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2008 19:40
Прочетен: 800 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.02.2008 19:40
Тъмнина. Мрак обви душите им, студът скова дробовете им. Не можеха да дишат, не виждаха и не чуваха нищо,но трябваше да вървят към жестоката си съдба. Кой открадна очите им, та дори не знаеха накъде върят? Вече нямаха вяра, загубиха я или някой я открадна, никой не помнеше. И нов порив на вятъра, отново студ.
нещо светло пробива слепотата. Боли. Светлината изгаря. А така се надяваха някога да я видят... не. Те не искат тази светлина, не искат огъня,който тя носи. Изгаря. Това смъртта ли е? Защото не е надежда, не е нищо добро.
Лекота. Свободни движения. Водата ги заобикаляще. Със силата си ги хвърляше и разпръсваше. Някои разбиваше в камъните с такава мощ, че кръвта им се смесваше с пяната на вълните. Солен вкус. Море и кръв, отчаяние, болка. Въздухът свършва. Страх. Колко е болезнен страхът. Така силна болка, а дори не знаеш къде и как я изпитваш и от какво. И няма изход. И само стъпки се чуват, а стъпките си нямат човек...
Прах. Полепва се по мокрите тела. Всичко си отива. Но не иска да замине без да нанася болка. Прах и сол в раните. Парещ,но неизгарящ огън. И тази песен... най-тъжната цигулка, последната засвири сега. За тях. Те искат да умрат сега. Сега! Не могат повече. И отново е студено...
Какъв сън...
нещо светло пробива слепотата. Боли. Светлината изгаря. А така се надяваха някога да я видят... не. Те не искат тази светлина, не искат огъня,който тя носи. Изгаря. Това смъртта ли е? Защото не е надежда, не е нищо добро.
Лекота. Свободни движения. Водата ги заобикаляще. Със силата си ги хвърляше и разпръсваше. Някои разбиваше в камъните с такава мощ, че кръвта им се смесваше с пяната на вълните. Солен вкус. Море и кръв, отчаяние, болка. Въздухът свършва. Страх. Колко е болезнен страхът. Така силна болка, а дори не знаеш къде и как я изпитваш и от какво. И няма изход. И само стъпки се чуват, а стъпките си нямат човек...
Прах. Полепва се по мокрите тела. Всичко си отива. Но не иска да замине без да нанася болка. Прах и сол в раните. Парещ,но неизгарящ огън. И тази песен... най-тъжната цигулка, последната засвири сега. За тях. Те искат да умрат сега. Сега! Не могат повече. И отново е студено...
Какъв сън...
Няма коментари
Търсене