2. varg1
3. radostinalassa
4. mt46
5. leonleonovpom2
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. zaw12929
12. getmans1
13. bosia
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
... И Тя стои там, с подрязани крила, гледа към небето и иска да лети сред белите облаци, но желязото и болката я спират и тя остава там, зад решетките. Тя не е просто птица, а една Душа. Душата, която не може вечно да живее затворена и ограничена. Не може да се подчинява винаги на нормите и на стандарта. Иска да се рее в небето – спокойно и леко. Иска да се различава, за да се отдели от еднаквостта, но й е трудно.
Тя е като птица в клетка. А тази клетка сякаш няма врата. И от какво се оплаква? Нали получава храна и вода. Има толкова материални облаги. Може би просто тази Душа иска малко свобода. Да полети, дори за миг! За жалост свободата е скъпа.Твърде голям лукс е!
А ДА СИ СВОБОДЕН И РАЗЛИЧЕН ЕДНОВРЕМЕННО – ТОВА Е ПОЧТИ НЕПОСТИЖИМО!
... Под сребристата светлина на луната Тя отново стои в клетката. Оглежда всичко извън дебелите решетки. Да, всяко нещо си е там, непроменено. Само Тя е ограбена. Поглежда отново подрязаните си криле. Раната в Душата й боли непоносимо. Отново се взира навън, наблюдава звездното небе и отново се отнася в своя сън. Сън, обкован с вериги. Сън, все пак дарен с криле. Нека полети, дори за миг!
Дора Солакова"04
02.02.2008 18:37
от Владислава
09.03.2008 19:08
09.03.2008 19:09