Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Профил на dorabora
Име:
Дора Солакова

Възраст:
29

Пол:
жена

Град:
Варна

Професия:
Раздавам надежда

Интереси:
лингвистика, славянски езици

Статистика
Популярни постинги:
2

Постинги този месец:
1

Гласове този месец:
0

Коментари този месец:
0

Любими блогове:
0

Блогъри добавили в любими:
5

Блог вълни:
0
Последни постинги
18.10 12:31 - Полетът
 Стъпките още отекват в тишината. Те са все по-далеко. А тя не спира. Нали никой не я спря. Очите ѝ блестят. Някой видя тъга в тях. Друг - решителност. Тя не е птица и не е цвете. Не спира да върви, но все по-рядко се обръща. И понякога стъпките ѝ все още отекват в тишината. Гласът ѝ е ясен и равен, с усмивката не може да се раздели. Не плаче. Свободна е. Жива. И макар да чуваш стъпките ѝ, тя лети. image
Категория: Хоби
Прочетен: 58 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.10 12:36
Нахлу през прозореца малкият палавиник. Спусна се по завивките и весело се заигра. Разля топлина и злато по заспалите лица и на двамата. Нежно погали ръцете им, намерили една друга, и сякаш осъмнали в отнесен танц. Дойде новото утро и изпрати слънчев лъч да ги разбуди. Защото любовта е топла. Защото носи светлина. Леко пари, но приятно. Гъделичка. Също като първия лъч, влязъл през прозореца в неделното утро.





image
Категория: Хоби
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.09 11:08
10.09 10:13 - Крилата

Опитах да живея с хората. Но те се смущаваха от крилата ми. Аз все ги криех и летях само нощем. Никой не харесваше моя полет. Един ден те ме подгониха. Бяха много и имаха ножове. Металът стържеше, пригласяше на разярения тропот от безкрили крака. Тогава отлетях. И вече съм далеч, но пък летя. Аз съм сам. Свободата е занятие самотно...

image

Категория: Хоби
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.09 10:17
10.09 10:06 - Отвътре

  Странно е, че те няма. Не откъсвам очи от тенекиената кутия. Беше от някакви коледни сладки. В нея съм струпала снимките ти. И още нещо сякаш. Всъщност добре знаем какво има вътре. Нали? Няма смисъл да стоя дълго пред огледалото и да мисля за теб. Но винаги ме побиват тръпки, когато му обърна гръб и чуя гласа ти:
- Пусни ме!

 

image

Категория: Хоби
Прочетен: 111 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.09 23:49
 Дъждът напои земята и тя се размекна от щастие. Птици, хора и кучета се бяха изпокрили от едрите капки на пороя. Само розите сякаш се перчеха и сега изглеждаха още по-красиви, сякаш обсипани с хиляди кристали. Една лудетина в шарена риза изскочи на калния изпочупен тротоар, разпери ръце и с широка усмивка на лице наклони глава назад, притвори очи и остави капките да се леят по страните ѝ. Беше момиче в онази възраст след двайсет, но преди тридесет години. Достатъчно голяма, за да изглежда щура, но достатъчно млада, за да ѝ отива. Попиваше дъжда и радостта, която слизаше от небето с него. Розите, които най-безсрамно червенееха по близката ограда, сякаш я гледаха в захлас. Колите преминаваха сиво и безмилостно обливаха с кал града. Или поне опитваха. Момичето тръгна с бързи стъпки нанякъде, а розите останаха с копнежа си да я последват. От високо се посипа златният прах на един напорист слънчев лъч. Той се впи в разкаляната земя и се заигра със сипещите се течни кристали. Въздухът се изпълни с цветове. И всичко утихна. Само за миг. Топла пара се стелеше над напукания асфалт. Тъмносиви фигури се разминаваха свъсени. Но дъждът носи и радост. Поне на розите. И на някоя влюбена душа, облечена в шарена риза.
Категория: Хоби
Прочетен: 157 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 116256
Постинги: 71
Коментари: 42
Гласове: 219
Архив
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031