На брега

С морето останем ли пак насаме, 
ще шепнем, ще шепнем спомени тихи,
за слънце, за пясък и...малко сълзи,
надежди, надежди
и малко момиче.
Жена е тя вече
и малко тежи.
Промяната, навикът,
празната стая.
Но не помагат ѝ вече сълзи,
тя усмихва се, 
смее се - 
даже мечтае.