Винаги си сам. Често искаш да избягаш от самотата, гмурвайки се в множеството себеподобни, но именно когато има много хора около теб, всъщност си най-самотен. Някои казват, че не го чувстват. Ако е така, може би им завиждам, а може би не. Самотата не е нещо трагично и може да бъде дори пир за душата.
            И да, наистина, много писачи обичат самотата като обект на лириката си, но за самотата са изпети и прекрасни стихове. Това е част от човешката природа, затова и се вмъква постоянно в мислите и думите ни. И е толкова разбираемо, та нали тя е спасителното островче, където се подслоняваш, огорчен от лицемерието на света.
            Но да се затвориш и капсулираш напълно не е най-доброто. Мисля си, че човекът е създаден преди всичко за другия любим обект на поетите и скриптоманите - любовта.          
           Да обичаш хората и живота е благодетел. Трудно, понякога болезнено, но толкова хубаво. Така човек може да се доближи до Бога, с любов, неограничена, саможертвена и истинска.
        Просто си мисля...пишейки.

"Винаги си сам" Може да се спре дотук.., повече нищо не е нужно да се казва, а ако се каже, ще бъде излишно, ще бъде нова форма на бягство.., в думите.., че виждаш ли, би могъл да останеш неразбран само с тези три думи, затова по-добре да продължиш. Записваме се в клубове, членуваме в разни организации, обграждаме се този и онзи - защо? - за да избягаме от себе си. Знаем, че някъде там, в дълбините ни сме сами и ни е страх от това знание, правим всичко възможно да заглушим вика му. Да си сам няма нищо общо с това - да си самотен. Самотата идва, когато се опитваш да рационализираш знанието си, че си сам, самотата идва, когато виждаш фалша и гнилостта на всичко онова, с което се обграждаш като с безкрайно висока ограда, която да скрие същността на дълбините ти, от които се страхуваш. Да осъзнаеш, че си сам, това е една от най-големите качествени крачки, на които си способен, това е най-вдъхновяващата основа за всичките ти начинания и намерения. Да осъзнаеш, че си сам - това новото ти рождение, това е пълнотата на съществуването ти. Самотата Е НЕщО ТРАГИчНО - това е трагизма на отричащия себе си, това е трагизма на слабия, неспособен да погледне себе сиСамотата е трагимза на отчуждения от себе си, на алиениралата от себе си личност, самотата е върналият се бумеранг на опиталият се да се скрие от себе си. Ти си сам, ти винаги си сам, когато се раждаш - ти си сам, когато страдаш - ти си сам, когато умираш - ти си сам. Винаги може някой да държи ръката ви- добре, щом иска, не го отблъсквайте, винаги може някой да слага рамото си под наведената ви глава - добре, щом иска, не го отпъждайте...., бъдете на такъв благодарени, засвидетелствайте му своята благодарност, но моля ви, не го обиждайте, като го превръщате в купчина предмети, зад които да скриете, знанието си, че когато тръпнехте от радост, ръката ви, макар и държана от него, единствена чувстваше пълнотата на този трепет...., и главата ви, когато тежеше от болка, макар и подпряна, само вас ви болеше...
Стамен Росита