Убиват ги бавно!
Убиват бавно всички човеци,
усмъртяват надеждата на всеки един
и щом прокънти в тишината: "ех, малко сме вече",
глас ще се чуе: "срещу тях да вървим!"
и кръв, и сълзи ще се леят...
а човекът лежи.

Ще дойде ли време
този човек да се вдигне?
Да стане, да викне отново "Напред!"
Свободата своя човешка той да достигне
да я дари на всички човеци навред.
Да, той ще живее отново,
Ще дойде туй време!

А дотогава...сънувайте, сбогом!
Свободата е сън.
Всеки я вижда,
обича,
желае я даже, но...
само сънува
и само бълнува
и всеки забравил е
да бъде човек!
А в съня тъй е леко...
тъй леко, че ето!
унасяш се,
спиш
и свободен зовеш се,
и бунтът ти майче е само на сън
но когато събудиш се
и сам озовеш се -
прогонен, прокуден, някъде вън,
за човека проплакваш,
за бунт и за правда...
до момента, във който
към сън не те призоват
защото е ясно -
не са нужни човеци,
а само купчина хора,
които послушно ще спят!

Свободата ще ни да де криле, но преди това трябва да осъзнаем, че можем да летим.

Сънуваме, че живеем и че сме свободни...