Всичко започна преди проклетия изпит. Беше не знам колко часа и безброй минути, бях на път да си приготвя кафе номер осем и да запаля седемнадесета цигара. Славянски литератури. В главата ми се въртяха откъслечни спомени от прочетените лекции за старата полска и старата чешка литература. Годините и датите щяха да останат някъде в лекциите, незапомнени. На леглото, точно до преливащия пепелник се мъдреше книгата, която ми скъса нервите и за която трябваше да пиша курсова работа.Извършвах машинални и почти неосъзнати движения като отваряне на пакетче четири в едно и включване на електрическата кана. Почукването на вратата едва не предизвика набиращата сили нервна криза да излезе наяве. Крушката започна да премига.
-Влез!
Тази врата от много време плаче за смазка.
Показа висока фигура на някакво странно момче. Беше с доста рошава тъмно кестенява коса, която отдавна сякаш не бе виждала баня и гребен. Лицето му беше леко издължено, осеяно с малки ожулвания и изцапано с нещо като сажди, очите му бяха черни и сякаш дълбоко опечалени и замислени. Беше малък, едва ли имаше шестнайсет. Напълно непознат.
-Тебе пък кой те измисли!-извиках извън себе си, защото неканените и непознати гости идват в повече.
Младежът не само,, че не отговори, а и най-нахално пристъпи прага и затвори вратата след себе си.
Добре, телефонът ми е в джоба, а номерът на полицията е 166. Учудвам се на хладнокръвието си в този момент, още повече на това, че в ръката ми най-спокойно си стоеше чаша  готова да поеме гореща вода.
-Всичко се провали!-въздъхна момчето и се насочи към един стол,- Пасторал е мъртъв!
При тези на пръв поглед невинни реплики чашата ми се изплъзна от ръката съдържанието й се разсипа по пода. Аз мигах срещу момчето, почесах се по главата разсеяно, после започнах да премислям дали нещо не съм чула не както трябва...
-Чакай малко...ти дойде, влезе през тази врата,-започнах през нервен смях, а момчето кимна и ме погледна малко уплашено,-влезе в квартирата ми и ми заявяваш, че всичко се е провалило и някакъв си Пастернак...
-Пасторал...
-Все едно! Е мъртъв. Ти имаш ли идея с кого говориш и за какво говориш?
-Аз... чакай малко, нали ти трябваше да чакаш съобщение от мен. Закъснях наистина, но нещата се усложниха...
-Човече, объркал си адреса. Вероятно и човека!
Момчето ме погледна объркано, после посегна към вътрешния джоб на сакото си(в този момент забелязах, че носи изключително странни дрехи, абсолютно неподходящи за отвратителната юнска жега) и извади някаква снимка. Боже, по-добре да беше някаква си. На тази снимка се хилеше моето лице, макар и с малки разлики. "Другата Деница" беше прекалено старателно сресана и дори на главата й се мъдреше панделка, имаше дантелена якичка, каквато носих когато бях на шест и на всичкото отгоре нямаше белег на лявата буза. Разликите ме успокоиха.
-Виж приятелю, вгледай се много внимателно. Това не съм аз!
-Но аз минах през толкова портали и различни светове...и накрая ме насочиха...казаха да те потърся тук!
-Да, и аз обичам фентъзи жанра, но никак не ми е до това сега! Знаеш ли бих бродила по световете с теб стига да не ми се налагаше да разбера, кога е написано житието на...кой беше там...няма значение! Фентъзи клубът е сигурно две улици по-нагоре, а ако отидеш в Хърсово, сигурно ще откриеш и по-професионална помощ.
Докато говорех аз отворих вратата и посочих на младежа коридора. Той ме гледаше токова втрещено, сякаш ме смяташе за тежко увредена психически. Стана и ме погледна тъжно
- Преминах цялото това пътуване през времето и пространството, а ти ме гониш! Какво се е случило с теб, Силвия?
Главата ми пулсираше, гледах празно и неразбиращо, а момчето беше с насълзени очи. Историята е ясна. Ръката ми стисна мобилния телефон в джоба...
-Виж, аз не съм Силвия. Казвам се Дора и няма нищо общо с твоя...свят. Имам достаъчно светове, за които трябва да мисля...
Той просто рухна на стола и закри лицето си с ръце.
-Не си Силвия? Но как е възможно? Пак ли попадам на отражение? Защо ме излъгахте? ЗАЩО?-последната сила изкрещя толкова силно, че аз подскочих, а телефонът ми изхвърча от ръката и падна в другия край на стаята. Това или е избягал от лудницата или просто сънувам. Като във филм, така де, да не би от всички светове да говорят на български, точно като от някаква фентъзи...

Помогни му! Помогни му, той трябва да намери Силвия!

Гласът озвучи стаята, а крушката започна да премига яростно докато изведнъж угасна.

 /следва продължение/

Засега си запазвам правото да коментирам...по-късно, след поредното/поредните продължение/ продължения...Има само един въпрос - името ПЪсторал ми звучи доста странно - как ли се изписва например на английски -Pustoral/ Pastoral?
В такъв случай защо да не е Пасторал?

не знам защо ми хрумна да е с "ъ", на английски може би ще е по-скоро Pustoral.Ще помисля върху варианта с а.

май с а ще е по-добре :)