Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2008 02:33 - Писмо от огледалото
Автор: dorabora Категория: Хоби   
Прочетен: 1488 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 13.01.2009 19:00


Помниш ли какво говореше?
"Може ли да спреш...само за малко. Погледни ме. Какво виждаш? О, не прави тази физиономия. Умираш от досада. Хубаво, заминавай. Пътувай казах. Какво стоиш? Имаш късмет, че ни дели стъкло. Искам да видя какво би могло да бъде без теб... Да се събудя една сутрин и да не видя образа в огледалото. На мен ми звучи интересно пък! Не ме гледай такак, а пробвай да изчезнеш. Разкарай се или...или какво? Ще счупя огледалото и ще те видя в стотиците парченца. Добре, не може ли да се сменим. Как е там при теб? Сигурно е много...огледално?"

  По-добре не си прави този опит, не гони образа от огледалото. Едно момиче ми разказа странна история, която едва ли ще забравя някога. Всичко си е истина.
Меги е да кажем девойка, преминала отдавна детските си години, пуберитетските издънки и всъщност май вече се води възрастен. Та, тя решила веднъж да изгони образ от огледалото си. Любопитство,какво да се прави...какво, видите ли, може да види човек ако не вижда образа си. Вероятно нещата, които са зад човека...логика уж. Но, аз няма да разсъждавам. Давам думата на Меги. Или по-скоро предлагам нейната история.
Реших най-накрая да изгоня образа си от огледалото. просто ми беше дяволски интересно какво ще видя там. Знам, че постъпих глупаво. Да, съжалявам, но може би бих го направила пак. какво направих ли? Нищо особено. Опитах какви ли не неща. Говорих срещу огледалото (добре де, гледах да няма хора около мен), удрях го (е, без да го чупя) и заставах между две огледала. Всъщност това е номерът,ама не работи от първия път....та, в един момент просто ме нямаше. Знаеш ли какво е да виждаш всичко наоколо, но не и себе си. Даже нямаш усещане за себе си. няма тре и това е. Да, можеш да наблюдаваш, може и да кажеш нещо, но липсваш. И се появяват вратите. Навсякъде има врати и всяка води към следващата. нямат дръжки, ключалки, написи. не знам дали са действително врати...вървиш, но все пак те няма, т.е., може и да не вървиш, все едно, не стигаш до никъде, а тези "врати" стават все по малки. Как ще продължа, няма да мога да мина, ако изобщо ме има. Даже дали чувах мислите си или нещо съществуващо (за разлика от мен) говореше. Бяло, однакво, леко сивее...Къде си Аз? Няма те. Няма ме... Няма. И отражението го няма или аз съм отражение. А то вижда ли ме? А отражението има ли отражение? Полудявам! Гадно е да те е имало и изведнъж...
О, да, увлекателно, Меги, но да ти напомня, че ти си го пожелала. По-добре кажи как се измъкна ото "нямането" ти.
Някой ме измъкна. Всъщност, добре знаеш кой. И нямаше нужда да го правиш, не и по този начин.
 
Ха, обвинявай ме. Не искаш ли да знаеш какво е да си отражение? Е, вече научи. прекрасно, да видим дали някой ще може да прочете разговора ни? Записвам си всичко старателно....
В света на отраженията, да. Но навън...
Щом искаш да се върнеш толкова, надявай се някой да може да те прочете и да те види, а ти си само отражение, не забравяй. Не ме питай къде ти е човекът, не забрави ли човекът си ти? Хей, ако все пак някой се е светнал да прочете и дори да препише това, поне вече знает какво не е препоръчително да правите... Меги, искаш ли да се върнеш?
Ама ти си някакъв си глас и как пишеш? Искам, искам да се върна в реалния свят.
Ха-ха-ха! Много филнми си гледала май, или приказки са ти чели повече... тук няма нищо нереално, даже  напротив тук е просто едно отражение на реалността, стига си правила тази физиономия, няма нищо лошо в отраженията...Хартията свършва. последни думи?
Искам обратно.



Меги, нямам идея къде си сега, нито коя си...Намерих бележка зад едно огледало, написана е (вече не  ме учудва) огледално и като се зачетох, разбрах,че трябва да го препиша. Върна ли се или си още там? Отговори ми, оставям това между две огледала...Дано нещо да се получи.

/следва продължение.../


Тагове:   писмо,   огледалото,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Не можех да спра да чета....
03.01.2009 23:25
Не можех да спра да чета....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 168052
Постинги: 75
Коментари: 42
Гласове: 232
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031