Всичко затихна. Вятърът се унесе в дълбок сън и с това приспа всички клонки и листа. В мрака се носеше дъхът на морските вълни, които също се бяха унесли и съвсем леко досваха брега, галейки изтиващия пясък. Нямаше луна, звездите едва се виждаха. Беше тъмно, тихо и някак тежко. Мислите бягаха и се гонеха в главата ми. Не можех да кажа колко време съм на брега. Не знаех дори колко дни са изминали от лятото. Събития, лица, емоции, всичко просто преминаваше и ме караше да чувствам странна безтегловност. Това първа такава нощ ли е? Последна ли ще бъде? Дали сънувам... Просто странна бездна, която ме погълна, преобръщайки ме хиляди пъти преди да стигна дъното. Вечно ли е това и дали изобщо има нещо вечно? Нямам представа за времето,само отчитам,че то тече. А някога ще е различно...
Може би.