Паяжини черни,
студени бетони,
тъжни химери,
ръждиви пирони
разяждат нощта
и сред сивата пепел
не виждам дома.
Убиват ме бавно
кинжал след кижал
и ето-проблясва
камъкът бял
и надписът беше изсечен
годината - скрита в бъшлян...
Аз събуждам се,
хладен вятър
 в косите се плъзва
сън - отново наяве
изтръпвам, замръзвам
и музика още звучи
залязват последни лъчи.
Замълчи,замълчи...