Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
02.03.2008 01:48 -
днес
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.03.2008 12:38
Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 02.03.2008 12:38
Тъмно е. И тясно. Нещо студено се прокрадва в мрака. Потръпваш,но после се отпускаш, усещаше и преди това, чуваше и преди безшумните стъпи на онази сянка. какво те накара отново да помислиш, че идва спасението? Защо в душата ти се прокрадва тази капчица надежда. нима не е те е страх?
Събудих се. Това кошмар ли беше? Защо е толкова светло? Ден. прозаичен, еднакъв с другите. лицемерните усмивки на утрото, приятели,които някога бяха такива, разминаваме се. Малцина са тези,които искам да видя днес, аз ги виждам и не се разминаваме. Колко е еднакъв този ден. Нима всичко е така потискащо прозрачно. Нищо не ме очудва. Няма и да ме очуди. Пари, нещо силно пари, някъде там вътре в мен. Защото имам душа и не се отричам от нея и чуваствата.
Някога падалa ли си в кладенец? И аз не съм, но усещането ми е точно такова. Виждам високо горе ясното небе, чувам живота от вътре,но не мога да изляза на повърхността. Водата е студена, дори ледена, чувствам я по цялото си тяло. тя ме души. И все по-трудно виждам светлото небе и все по-тясно става. Не мога да се изкача нагоре, около мен има стена, надолу- тъмнината на неизвестното. Все по-трудно дишам. Знам, че няма да се предам. Но докога ще издържа.
Добре съм. Може би денят със цялото си лицемерие и хилядите си лъжи ме задуши. Но моите крила не могат да бъдат прекършени, кръвта няма да изтече.
Наранявай ме. Продължавай да ми даряваш единствено студ. Къде ще отидеш после? Кой ще ти повярва? Защо не искаш да полетиш?
Какво правя? Говоря на една птица, а тя отдявна е мъртва, поне за моя прозаичен ден.
Тъмно е. И тясно. Чуваш ли стъпките? Нощта си отива.
А аз избирам истината
Събудих се. Това кошмар ли беше? Защо е толкова светло? Ден. прозаичен, еднакъв с другите. лицемерните усмивки на утрото, приятели,които някога бяха такива, разминаваме се. Малцина са тези,които искам да видя днес, аз ги виждам и не се разминаваме. Колко е еднакъв този ден. Нима всичко е така потискащо прозрачно. Нищо не ме очудва. Няма и да ме очуди. Пари, нещо силно пари, някъде там вътре в мен. Защото имам душа и не се отричам от нея и чуваствата.
Някога падалa ли си в кладенец? И аз не съм, но усещането ми е точно такова. Виждам високо горе ясното небе, чувам живота от вътре,но не мога да изляза на повърхността. Водата е студена, дори ледена, чувствам я по цялото си тяло. тя ме души. И все по-трудно виждам светлото небе и все по-тясно става. Не мога да се изкача нагоре, около мен има стена, надолу- тъмнината на неизвестното. Все по-трудно дишам. Знам, че няма да се предам. Но докога ще издържа.
Добре съм. Може би денят със цялото си лицемерие и хилядите си лъжи ме задуши. Но моите крила не могат да бъдат прекършени, кръвта няма да изтече.
Наранявай ме. Продължавай да ми даряваш единствено студ. Къде ще отидеш после? Кой ще ти повярва? Защо не искаш да полетиш?
Какво правя? Говоря на една птица, а тя отдявна е мъртва, поне за моя прозаичен ден.
Тъмно е. И тясно. Чуваш ли стъпките? Нощта си отива.
А аз избирам истината
Няма коментари
Търсене