Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Постинг
22.02.2008 12:48 -
Отчаяние
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 798 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.02.2008 19:40
Прочетен: 798 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.02.2008 19:40
Тъмнина. Мрак обви душите им, студът скова дробовете им. Не можеха да дишат, не виждаха и не чуваха нищо,но трябваше да вървят към жестоката си съдба. Кой открадна очите им, та дори не знаеха накъде върят? Вече нямаха вяра, загубиха я или някой я открадна, никой не помнеше. И нов порив на вятъра, отново студ.
нещо светло пробива слепотата. Боли. Светлината изгаря. А така се надяваха някога да я видят... не. Те не искат тази светлина, не искат огъня,който тя носи. Изгаря. Това смъртта ли е? Защото не е надежда, не е нищо добро.
Лекота. Свободни движения. Водата ги заобикаляще. Със силата си ги хвърляше и разпръсваше. Някои разбиваше в камъните с такава мощ, че кръвта им се смесваше с пяната на вълните. Солен вкус. Море и кръв, отчаяние, болка. Въздухът свършва. Страх. Колко е болезнен страхът. Така силна болка, а дори не знаеш къде и как я изпитваш и от какво. И няма изход. И само стъпки се чуват, а стъпките си нямат човек...
Прах. Полепва се по мокрите тела. Всичко си отива. Но не иска да замине без да нанася болка. Прах и сол в раните. Парещ,но неизгарящ огън. И тази песен... най-тъжната цигулка, последната засвири сега. За тях. Те искат да умрат сега. Сега! Не могат повече. И отново е студено...
Какъв сън...
нещо светло пробива слепотата. Боли. Светлината изгаря. А така се надяваха някога да я видят... не. Те не искат тази светлина, не искат огъня,който тя носи. Изгаря. Това смъртта ли е? Защото не е надежда, не е нищо добро.
Лекота. Свободни движения. Водата ги заобикаляще. Със силата си ги хвърляше и разпръсваше. Някои разбиваше в камъните с такава мощ, че кръвта им се смесваше с пяната на вълните. Солен вкус. Море и кръв, отчаяние, болка. Въздухът свършва. Страх. Колко е болезнен страхът. Така силна болка, а дори не знаеш къде и как я изпитваш и от какво. И няма изход. И само стъпки се чуват, а стъпките си нямат човек...
Прах. Полепва се по мокрите тела. Всичко си отива. Но не иска да замине без да нанася болка. Прах и сол в раните. Парещ,но неизгарящ огън. И тази песен... най-тъжната цигулка, последната засвири сега. За тях. Те искат да умрат сега. Сега! Не могат повече. И отново е студено...
Какъв сън...
Няма коментари
Търсене