Елин Пелин ме вдъхнови да напиша това. 

Боб. Представи си огромна тенджера. Толкова голяма, че ръбовете й не се виждат. Пълна е с  шарен боб. Тази чорба ври на бавен огън. Нито едно бобче не е еднакво с друго. Всяко завира за различно време. ( Нали често ти казват: “ така и не ти увря главата!” “ Докато лудите се налудуват мъдрите си мъдруват” – и се уреждат. Докато онези, с неуврелите глави и онези, дето не са се налудували...)

Шарен боб. От една страна, това са всички страни на нашия свят – добри, лоши, не съвсем добри, не съвсем лоши... От друга страна – може и да сме ние самите.

Но да се върнем към света. Когато чорбата ври се появяват малки балончета – също като малки острови сред безкраен океан. Едно от тези островчета  е моят собствен свят или твоят. Той е такъв, какъвто го създадеш... Само твой, но все пак е част от околния свят, защото не можеш (няма как!) да се отделиш от чорбата. Да, така  си е, има много други балончета освем твоето, добре е да се съобразяваш с тях.  Голямо бобено размишление!  А животът си тече, бобът ври, всичко се променя, твоето болонче ще се пукне някога, но защо да мислим за  това?  Искам да направя моето балонче,моето малко островче добро за мен, да живея живота си , да съм  полезна за себе си ....

Много философии на празен стомах! Хайде! Бобът превря! Време е за хапване!

 Дора Бора

Октомври 2005