Глава лук.  Откъдето и да я погледнеш, изглежда различно. Най-отгоре са грубите люспи. Представи си, че около тази глава лук е цялото ти обкръжение – приятели, близки, семейство. Всеки вижда жълто-оранжевата люспа от своя гледна точка, включително и ти имаш собствена представа за сърцевината на зеленчука. Ти решаваш кого ще допуснеш до вътрешността. Самият ти също можеш да обелиш своя лук. Това е много трудно – често те кара да рониш сълзи, да се разочароваш. За да стигнеш до сърцето на лука е нужно да белиш много и не само своята собствена глава.

Разбра ли вече? Тази глава лук си ти, сърцевината й е твоята истинска същност. Често тя се оказва доста по-различна от твоята и чуждата първоначална представа. Всички слоеве са маски на истинското ти “аз”. Те прикриват същността, изкривяват я, или ти помагат да се докоснеш до нея.

Остави лука настрана. Опознай себе си. Открий се, разкрий се изпод множеството маски. Трудно е! Трябва да опознаваш и другите – да “обелиш много лук”... Опознавайки себе си и другите, намирайки собствената си същност ще откриеш своята светлина, своя Път – смисъла на живота си.

Разбра ме, нали? А сега да оставим нравоучението, да нарежем лучец в салатката и да полеем откритието с една “Карнобатска”!

 Дора Бора