Един обикновен ден с една обикновена сутрин.

                Имам три дена до заминаването си в чужбина.Това прави обикновения ми ден необикновено труден.Аз още не знам със сигурност дали искам да замина!

                Пия си сутрешното силно турско кафе на балкона. Поглеждам напред – морето...

Доброто старо Черно море. Как ще ми липсва... В чуждата страна сигурно също има море.Може би не е толкова мръсно. Е, ако има и там гларуси, които да ти крадат баничката... А имат ли банички? Дано, не мога без вкусна мазна баница със сирене... В чужбина със сигурност има много различни вкусотии. Вместо сух шпек “Перелик” ще се тъпча с френска шунка и баварски наденички. Какво има още в хладилника? Погледът ми се спира върху кофичка кисело мляко – българско. По света българското кисело мляко било внос от Турция! Аз и без това не обичам много кисело мляко – ще мина и без вкуса на уникалната млечно-кисела бактерия. В края на крайщата, след като повечето чужденци са със завидно телосложение, сигурно има какво да се яде и то не е със съмнителен произход. Тази мисъл се търкаля в главата ми, докато разглеждам парче салам и неволно си мисля за оня виц за месаря и купувача, в който се казваше: “Съвсем прясно е, до преди малко лаеше”...

                Ето че съм на спирката. На надрасканата пейка със счупена облегалка сме петима. Отляво – обичайните пенсионери, които лениво пушат “Шипка” пакет и обсъждат синьото и червеното в нашенската политика. Отдясно – две жени, малко над средна възраст, развълнувано бълват квартални клюки. Неволно се заслушвам в разговора им.

-          То това, Германията е голямо нещо! Всичко чисто, работа има, цивилизация, мила, цивилизация!

-          Цивилизация, ама точно в цивилизацията е скучно да се живее. Синът ми сега се върна. Каза, че не му се живее там, било студено, чисто, има работа, но хората и самата страна – студени!

-          Студено, ама пари има! Тук може и горещо да му е, ама ще гладува.

-          Не си права, не си...

Автобусът идва и не успявам да изслушам разговора им. Качвам се заедно със старците. Те вече са сменили темата:

-          По чужбина ще ми ходят! Реализация нямало тука. То като ги мързи да гледат! Все плачат, все искат повече пари, по-добра служба. За едно дърво неокастрено плачат те! Няма да седнат да учат... Ние едно време...

-          Ти го остави това едно време. Нашата песен вече е изпята. Сега младите ги е страх от труда. Само че, където и да отидат, работа трябва! Винаги ще почнат от нула. В Европата заплатите са големи, но и цените им по-високи...

Погледът ми се спира на една сграда, над която се развяват две знамена – българското и това на Европейския съюз. Кое да избера – Родна България или Цивилизована Европа? България е в Европа! По местоположение – да, но иначе?

Звънът на мобилния ми телефон ме отделя от мислите. Приятелката ми предлага да се видим. Приятелите! Тук са всичките ми приятели. Там ще бъда сама. Е, приятелите не са вечни. Ще си намеря нови, аз съм общителен човек.

Поглеждам към група туристи, събиращи тен. Вижте ги колко са смешнти и заблудени! Чужденци са, объркани са. Нали не са си у тях.

Аз ще бъда чужденец?! Объркана, заблудена, смешна и ЧУЖДА? Не искам да ме приемат за чужденец! Ще науча езика добре и няма да ме разпознават. Пък и съм с добра ориентация, няма да съм заблудена.

Прибирам се вкъщи. Не е ли време за заветното решение? Аз нямам  такова. Какво, какво да избера? Решавам, че ще оставя нещата да вървят естествено.

На сутринта разбирам, че международният ми паспорт ще се бави още 5-6 дена. Е, и да искам не мога да замина сега. Така става в България...

 

2005 г.

 Дора Солакова

 

нещата ти са мног интересни.пожелавам ти успех!

:) mnogo vi blagodarq za mnilite dumi

Ami hubavi misli,i az se kolebaeh,kolebaeh,izbrah rodinata,bo po ste4enie na obstoqtelstvata...sega jiveq v ispaniq,a kak mi lipsva vsi4ko v rodinata

Познато.:) Аз и година след като бях заминала се чувствах така. В началото винаги е трудно. Докато не си създадеш история на новото място. Няма перфектно такова. Плюсовете и минусите винаги ще са на кантар. Въпросът е ти да знаеш какво търсиш и да вървиш към целите си.:)