2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Мечтая да имам истински приятели.
Тази мечта аз прилежно сгънах, пуснах я в бутилка и... я оставих в ръцете на морето. Може би някога тя ще излезе от стъкления си затвор, ще заплува сред отразените късчета злато на слънцето и луната. Ще се срещне с други сбъднати мечти. Сама я затворих. Заключих я в лъжите, обидите и всичкото зло, което срещнах, когато я написах. Сложих мечтата си в това шише, може би за да отлежи, може би с онази топла надежда, че... някога сама ще излезе.
Мечта в рамка. Това си мисля сега, докато наблюдавам спокойното море през прозореца. Както тази жива картина е твърде непостижима за рамката на прозореца, така и така и бутилираните мечти са още по-болезнено далечни.
Проклети рамки! Колко тъга има в тях, колко разочарование.Как боли, как ужасно боли, когато усетиш безсилието си срещу живота... срещу времето. Тази моя голяма мечта да срещна някъде доброто е като да търся четирилистна детелина...Толкова трудно, толкова трудно, че се отказвам и ... бутилката в морето!
Но сякаш самата аз съм затворена в този стъклен капан. Това естествено ли е? В природата на човека ли е да изоставя мечтата си, да изоставя себе си, да се затваря в рамка?
Ненавиждам тесните пространства. Тези рамки са тесни за мечтите. Не бива да се затварям сама и да забравям да живея.
Да живея? Да, ще живея, ще строша своята бутилка, ще взема мечтата си и с нея ще вървя напред, защото рамките са винаги тесни за мечтите, защото макар и кратък и единствен, животът трябва да се изживее като една мечта.
Дора Бора
07.05.2006
Приказка за мечтите на една мастилена то...
Не позволявай на никой,да те откаже от м...