За него –живота –

                                                                                  Направил бих всичко...

                                                                                                          Н.Й. Вапцаров

            ...И тогава, в онази нощ, аз видях далечна Светлина. Беше скрита от призрачна мъгла. Далече...много далече. Чух моя глас, ветре, в себе си: “Трябва много път да извървиш, да минеш Отвъд, за да достигнеш Светлината”.

            “ Но какво ще се случи тогава? Това... смъртта ли е?” – попитах... себе си.

            “Смъртта? О,не! Смъртта не съществува Още. Това е Твоята Светлина... там, Отвъд.Навярно ще има и други. Но ти стигни първо до тази...”

            Светлината изчезна. Тишина. Тишината, в която отворих очи.

            Сън? Не, нищо не ми подсказваше, че всичко това е било просто сън. Светлината, която видях ме привличаше...така силно. Започнах да вземам непонятни за мен решения. За бъдещето ми. Усетих какво желая истински. Времето течеше, картината се избистряше. Ясни цели и мечти изникваха в съзнанието ми.

            “Светлината?” – попитах.

            Не още, това е Пътят, това е животът.

            Път? Живот? Защо Живот?

            Живот с мисъл, живот с Път.

            Към Светлината?

            Отговор няма. Търся го. Но... сякаш чух...

ВЪРВИ!