Стоя сама срещу света злочест

            И сякаш вързани са моите ръце

            И крачка пред неправдите не мога да направя.

            Очите ми – те виждат само мрака в моето сърце

Душата ми – лелее победната наслада.

Но лишена от борбата,

Осъдена е да гори във Ада...

Заключена във собствените си окови

Стена аз безспир, проклинам си съдбата.

О, искам аз срещу безумието на света

Безумно, без оръжие да се изправя...

Но тежки удари понасям от Греха

А слънцето в безкрая  ще изгрява...