Боли. Боли ме, защото получих удар. Най-много боли от ударите на живота. Когато се сблъскаш с реалния свят боли много.

         За лъжата, лицемерието и омразата знаех само от приказките, а там всичкото това зло бива побеждавано. И когато знаеш за нещо само на теория е лесно да си кажеш: “Не ме е страх! Няма да се случи на мен!”

         Когато обаче го видиш и усетиш на свой гръб, наистина е различно! Сърцето ти се дави в обида и тъга, но някъде в това мътно блато блещука светлинка. Тя е бледа и едва потрепва.В нея намираш смисъл...

         Смисълът, това е борбата. Да се боря тази светлинка да се превърне в огън, огън, който да топли и свети, но не изгаря. Светлината – това са целите и мечтите. Трябва просто да вървя напред, въпреки  силните удари.

         Да, ударите на живота ме размазват, те проливат кръв от душата ми и сълзи от очите ми. Боли...

         Боли, но в борбата е надеждата. Нищо не се получава даром. Трудно е, когато го осъзнаеш, когато го почувстваш. Не трябва да разчиташ на другиго, за да ти предаде урок за живота. Този урок си го преподаваш сам.

         Боли... Но посоката не бива да се сменя – напред!Нека си  помогна  сама в разпалването на огъня!

Дора Солакова"04