Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Това съм аз: моите разкази, мечти и надежди, моите размисли за нещата около мен. Моят път.
Автор: dorabora Категория: Хоби
Прочетен: 117198 Постинги: 71 Коментари: 42
Постинги в блога от Юли, 2008 г.
Не ме интересува кой какво казва за живота. Няма и да се впусна в безкрайни разсъждения за него. Животът си е живот. Съобщително изречение, завършва с точка.
Мислих си... не за живота а за себе си. мислих си за онази вътрешна хармония, за която се боря. Гледах филм, няма значени какъв... просто  не спирам да мисля за един кадър. Просто две кули. Две кули с обща основа. Толкова близо една до друга, че прозрците им се оглеждат един в друг. Толкова близо,че птичките, които кацат на покрива на едната са същите онези птички, които замръкват на покрива на другата. Толкова далече, че не могат да се докоснат. Или могат? Когато се сринат. Така далече чувствам и моята вътрешна хармония, така нареченото щастие. Не съм отчаяна. Даже не съм тъжна. Фасадата ми е здрава. всичко е наред. А счупените прозорци...са просто куп строшено стъкло. Хубавото е, че често греша. Започвам да обиквам грешките си...или поне ще започна. Лошото е, че кулите са високо. Честто целуват облаците, а колкото по-отвисоко падаш, толкова повече боли... Но това са само думи, букви...някакви знаци. А дори и във въпросителния и удувутелния знак има точка.
Категория: Хоби
Прочетен: 909 Коментари: 1 Гласове: 0
Сякаш полетях отново,
веригите разкъсах,
денят не е тъй сив!
Усмихвам ли се?
Категория: Хоби
Прочетен: 679 Коментари: 0 Гласове: 0
28.07.2008 21:27 - ***
По странен начин отминават
чувствата ужасни, насъбрани в мен
даже спомените не остават
от изминалия леден ден.

Тежестта от мен се смъква
и усещам пак крила.
Сянката на радост се промъква,
а дали не е тъга?

Защо сърцето ми се свива,
отново то трепери в страх,
а на лицето ми усмиваката игирва
танцува в транса  весел пак.

Не мога себе си да разбера
а искам и света да проумея
но още пея песента
и едва ли някой ще ме спре да пея!
Категория: Хоби
Прочетен: 650 Коментари: 0 Гласове: 0
Мрак се спусна по голите стени. Пукнатините, които прерязваха тавана сега изглеждаха по-зловещи и озъбениот всякога. Влагата беше силна и задушаваше. Сякаш целият вздух бе просмукан от нея. Вратата проскърца и се чуха тихи стъпки. Стъпки, които си нямаха нито човек, нито сянка. Идваше. Сега ли щеше да го вземе със себе си или щеше да му даде малко време?
Мишо се събуди, облян в пот. Целият се тресеше от болезнената кашлица и новата треска. Но повече трепереше от страх. знаше,че тези стъпки от съня му са знак, че скоро наистина ще го отведат. Не искаше да буди майка си. Старицата тъкмо преди малко беше легнала, уморена от грижите и тревогите през деня. По лицето й все още личаха сълзите които беше проронила,мислейки за слабото восъчно лице на момченцето си. А Мишо знаеше колко тревоги създаваше на майка си, защото горката женица така се терзаеше, че не може да го заведе в болница, а и лекарят каза, че нямало смисъл.
Колко е тъмна нощта. И така тиха... но не, отнякъде се чува песен. мишо никога не бе слушал по-прекрасна мелодия. Така нежна , никаква тъга нямаше в нея, дори се долавяше раост. Нима има хора, които са щастливи? Прзорецът се отвори с трясък и музиката влезе в стаята. беше красиво момиче, което свиреше на лира. Очите й се усмихваха и сякаш даряваха светлина на всяко кътче в стаята, до което достигаше погледът им.
- Ще събудиш...- започна мишо, но момичето му направи знак да замълчи.
- не се бой, никой няма да чуе.
-Значи ти ще ме отведеш...знаеш... на онзи свят?
- не знам за кой свят говориш, момче, но да, ще те отведа оттук. Ти трябва да бъдеш другаде.
Момичето хвана Мишо за ръка и двамата тръгнаха към прозореца. Момчето се спря за миг.
-Чакай. Нима никога няма да се върна?
-О, ще се върнеш. Но първо трябва да да дойдеш с мен. Трябва да научиш някои неща.
Двете деца изчезнаха в звездната нощ.
Категория: Хоби
Прочетен: 686 Коментари: 0 Гласове: 0
24.07.2008 11:12 - ***

И днес  съм малко тъжна,
съжалявам? О, нима?
Как да да се предам, когато
аз самата съм врага?
музика ли чувам в този миг...
Да пея ли?
Аз вече нямам глас!
Мисли ме преследват,
искат да ме заплетат
сила нямам вече
летен дъжд ли чувам пак?
ясно видам само аз мъглата..
За какво съм тук?
Аз на себе си не служа,
себе си забравих вече.
Есента на спомен ме обрече
блян, загубен в нищета
ехото вече заглъхва
сребърни нишки се късат
и всичко приключи нали?

...но кога?

Категория: Хоби
Прочетен: 654 Коментари: 0 Гласове: 0
24.07.2008 11:01 - ***

Здравей, приятелко добре позната,
знаех,че отново ще ме посетиш.
Да при мен дошла е самотата
ела, приятелко с мен да полетиш.
С тебе нощите са по-студени
с теб усмивките замират до една
искам миговете пропилени, 
загубени от тебе, самота.

Категория: Хоби
Прочетен: 635 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 117198
Постинги: 71
Коментари: 42
Гласове: 219
Архив
Календар
«  Юли, 2008  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031