Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Това съм аз: моите разкази, мечти и надежди, моите размисли за нещата около мен. Моят път.
Автор: dorabora Категория: Хоби
Прочетен: 115772 Постинги: 70 Коментари: 42
Постинги в блога от Юни, 2017 г.
 Дъждът напои земята и тя се размекна от щастие. Птици, хора и кучета се бяха изпокрили от едрите капки на пороя. Само розите сякаш се перчеха и сега изглеждаха още по-красиви, сякаш обсипани с хиляди кристали. Една лудетина в шарена риза изскочи на калния изпочупен тротоар, разпери ръце и с широка усмивка на лице наклони глава назад, притвори очи и остави капките да се леят по страните ѝ. Беше момиче в онази възраст след двайсет, но преди тридесет години. Достатъчно голяма, за да изглежда щура, но достатъчно млада, за да ѝ отива. Попиваше дъжда и радостта, която слизаше от небето с него. Розите, които най-безсрамно червенееха по близката ограда, сякаш я гледаха в захлас. Колите преминаваха сиво и безмилостно обливаха с кал града. Или поне опитваха. Момичето тръгна с бързи стъпки нанякъде, а розите останаха с копнежа си да я последват. От високо се посипа златният прах на един напорист слънчев лъч. Той се впи в разкаляната земя и се заигра със сипещите се течни кристали. Въздухът се изпълни с цветове. И всичко утихна. Само за миг. Топла пара се стелеше над напукания асфалт. Тъмносиви фигури се разминаваха свъсени. Но дъждът носи и радост. Поне на розите. И на някоя влюбена душа, облечена в шарена риза.image
Категория: Хоби
Прочетен: 150 Коментари: 0 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 115772
Постинги: 70
Коментари: 42
Гласове: 218
Архив
Календар
«  Юни, 2017  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930