Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Това съм аз: моите разкази, мечти и надежди, моите размисли за нещата около мен. Моят път.
Автор: dorabora Категория: Хоби
Прочетен: 115772 Постинги: 70 Коментари: 42
Постинги в блога от Март, 2008 г.
30.03.2008 04:23 - ***
Виновна ли съм, че съм се родила
виновна ли съм, че съм част от този свят?
Какво изкупвам
за какво да страдам
не мога ли да бъда част от вас?
Категория: Хоби
Прочетен: 623 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 30.03.2008 04:24
29.03.2008 02:59 - ***
Не искам вече да събирам
парчета от разчупена душа,
къс след къс нареждам и прочитам
една проклета дума-
"аз"
Категория: Хоби
Прочетен: 588 Коментари: 0 Гласове: 0
29.03.2008 02:41 - Болка
Затворена в някаква стая,
усещам бодлива тъга.
Не виждам никъде края,
а чувам вече страха.
и някъде там зад стените
се моли и вика дете,
а аз само питам и питам
кога пак ще видя небе...
 
Категория: Хоби
Прочетен: 602 Коментари: 0 Гласове: 0
    Поредната вечер сам на бара. Цигарата дими, питието в чашата събира приглушените свтлини от цветните лампи. откъслечни разговори стигат до ушите му. Защо не се прибира вкъщи? Защо не се разходи малко навън? Чкак го все едно и също- поредната вечер сам. На бара, в парка, у дома. А толкова много хора има около него. Той винаги е сам. Харесва ли му?
Защо ли само го гледам? Защо мисля за неговия живот и забравям своя? А колко знам за себе си? Колко трябва да знам?
И аз съм сама на този бар. Цигарата гори. Гори и живтът ми, изгаря в самота. А толкова много хора има около мен. Правя този избор.
Всеки ден.
Да съм сама.
Харесва ми. Харесва ми дори болката от това, тя е приятна. Защото повече ме боли от онова острие, което толкова пъти ме пробождаше. Повече ме боли от примката около врата ми. Всички тези хора,многото, те ме задушават. Те ме убиват бавно. Но аз не потъвам. И съм пак сама на бара. И той е сам. Не го познавам и не искам. Това е един "той", който поредна вечер е сам. Неговият поглед е загубен сред цигарения дим. Може би търси нещо.
Хей, и аз търся!
Търся малко въздух, чист и живителен. търся бистра вода. Търся малък бряг. Търся топъл пламък. Търся да се уловя за нещо, за да продължа. Надежда ли търся? крада от нея всеки ден, макар и сама.
   
    Защо ти разказвам всичко това?Защо ли не те оставих и днес сам на бара? Защо и ти не ме остави?
Разкажи ми история. Различна. Но не ми я отнемай, не ми взимай самотата. Нека просто я споделим.
Поредната вечер сами на бара.
Категория: Хоби
Прочетен: 1656 Коментари: 4 Гласове: 0
24.03.2008 17:58 - ***
А искаше ми се да се усмихвам,
със смях да срещна този ден.
нямаше го слънцето на изток,
увяхна и лъчът последен в мен.
Поглеждам горе,  в небесата-
злорадо се усмихва пак нощта
и искам да се скрия и да плача
как искам да остана днес сама.
Категория: Хоби
Прочетен: 894 Коментари: 1 Гласове: 0
-"Не искам да се оставям по течението, не искам да разчитам и на вятъра. Аз имам свои сили и своя посока, мога и искам да продължа напред."
колко често повтарях тези думи наум и наглас. Колко често ги изписвах по ръцете си, сгтените, чиновете в училище. Вярвах си, че имам избор, че аз решавам всичко и нищо не може да ме сломи. Забравих ли болката, която изпитах при първите сблъсъци. Нима тогава не се запитах: "Ама всичко ли зависи от мен?" Проклети чувства, проклети емоции, правят ме ужасно слаба всеки ден.
Думи. Летят навсякъде около теб и дори се чудиш откъде се появяват и дори ти казват важни неща.
Тъмно е. Всички спят. Чудесно, никой не говори и ги няма проклетите думи! Те ми пречат, ужасяващо много ми пречат, карат ме да виждам вътре в себе си и да си докажа, че не съм силно колкото искам.
-Не говори, Мария. Замълчи. Не ми разкривай всичко. Просто си спомни за онова слънце. Слънцето, което беше осветило всички, беше осветило целия ден и ти се смееше. Разваше се на златото, което плуваше и в най малката локва. Усмихваше се и не мислеше за думите. Не мислеше за хората, Мария.
Беше топло. Ние се разхождахме. Познавахме ли се изобщо? Нищо. Бяхме там, двечките. Беше невероятно весело. Хапвахме сладко, шоколад ли беше?Заболя ме зъб, помиш ли? Беше толкова отдавна. Какво се случи? Защо слънцето се скри?
Защо не се показа слънцето? Защо ти не се усмихна повече така?
Сянка. Не обичам сенките. Сиви, хладни и задушаващи са. Те не са за нашия свят. А ги допускаме. Защо ли те питам дали помниш. Ти още трепериш от студ. Студено ли ти е, Мария? Защо си така гневна. Не! Не ги чупи, Мария. Не чупи огледалата. Образите ще станат ужасно много, толкова много, че ще загубиш себе си сред тях. Върви. Не се връщай назад. Не слушай думите. Не поглеждай отраженията.
Не се оставяй на течението и не разчитай на вятъра. Ти имаш път и посока, можеш и искаш да продължиш напред. Назад не е вчерашната посока, Мария, напред не е утрешна. Върви сега. Не се оглеждай. Върви.
Категория: Хоби
Прочетен: 737 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 14.03.2008 01:58
02.03.2008 01:48 - днес
    Тъмно е. И тясно. Нещо студено се прокрадва в мрака. Потръпваш,но после се отпускаш, усещаше и преди това, чуваше и преди безшумните стъпи на онази сянка. какво те накара отново да помислиш, че идва спасението? Защо в душата ти се прокрадва тази капчица надежда. нима не е те е страх?
    Събудих се. Това кошмар ли беше? Защо е толкова светло? Ден. прозаичен, еднакъв с другите. лицемерните усмивки на утрото, приятели,които някога бяха такива, разминаваме се. Малцина са тези,които искам да видя днес, аз ги виждам и не се разминаваме. Колко е еднакъв този ден. Нима всичко е така потискащо прозрачно. Нищо не ме очудва. Няма и да ме очуди. Пари, нещо силно пари, някъде там вътре в мен. Защото имам душа и не се отричам от нея и чуваствата.
Някога падалa ли си в кладенец? И аз не съм, но усещането ми е точно такова. Виждам високо горе ясното небе, чувам живота от вътре,но не мога да изляза на повърхността. Водата е студена, дори ледена, чувствам я по цялото си тяло. тя ме души. И все по-трудно виждам светлото небе и все по-тясно става. Не мога да се изкача нагоре, около мен има стена, надолу- тъмнината на неизвестното. Все по-трудно дишам. Знам, че няма да се предам. Но докога ще издържа.
    Добре съм. Може би денят със цялото си лицемерие и хилядите си лъжи ме задуши. Но моите крила не могат да бъдат прекършени, кръвта няма да изтече.
Наранявай ме. Продължавай да ми даряваш единствено студ. Къде ще отидеш после? Кой ще ти повярва? Защо не искаш да полетиш?
    Какво правя? Говоря на една птица, а тя отдявна е мъртва, поне за моя прозаичен ден.
    Тъмно е. И тясно. Чуваш ли стъпките? Нощта си отива.

А аз избирам истината
Категория: Хоби
Прочетен: 648 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.03.2008 12:38
Търсене

За този блог
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 115772
Постинги: 70
Коментари: 42
Гласове: 218
Архив
Календар
«  Март, 2008  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31