Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Това съм аз: моите разкази, мечти и надежди, моите размисли за нещата около мен. Моят път.
Автор: dorabora Категория: Хоби
Прочетен: 115772 Постинги: 70 Коментари: 42
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5
01.02.2008 14:21 - Живот с мисъл

 

                                                                                  За него –живота –

                                                                                  Направил бих всичко...

                                                                                                          Н.Й. Вапцаров

 

 

            ...И тогава, в онази нощ, аз видях далечна Светлина. Беше скрита от призрачна мъгла. Далече...много далече. Чух моя глас, ветре, в себе си: “Трябва много път да извървиш, да минеш Отвъд, за да достигнеш Светлината”.

            “ Но какво ще се случи тогава? Това... смъртта ли е?” – попитах... себе си.

            “Смъртта? О,не! Смъртта не съществува Още. Това е Твоята Светлина... там, Отвъд.Навярно ще има и други. Но ти стигни първо до тази...”

            Светлината изчезна. Тишина. Тишината, в която отворих очи.

            Сън? Не, нищо не ми подсказваше, че всичко това е било просто сън. Светлината, която видях ме привличаше...така силно. Започнах да вземам непонятни за мен решения. За бъдещето ми. Усетих какво желая истински. Времето течеше, картината се избистряше. Ясни цели и мечти изникваха в съзнанието ми.

            “Светлината?” – попитах.

            Не още, това е Пътят, това е животът.

            Път? Живот? Защо Живот?

            Живот с мисъл, живот с Път.

            Към Светлината?

            Отговор няма. Търся го. Но... сякаш чух...

ВЪРВИ!

Категория: Хоби
Прочетен: 588 Коментари: 0 Гласове: 0

Един обикновен ден с една обикновена сутрин.

                Имам три дена до заминаването си в чужбина.Това прави обикновения ми ден необикновено труден.Аз още не знам със сигурност дали искам да замина!

                Пия си сутрешното силно турско кафе на балкона. Поглеждам напред – морето...

Доброто старо Черно море. Как ще ми липсва... В чуждата страна сигурно също има море.Може би не е толкова мръсно. Е, ако има и там гларуси, които да ти крадат баничката... А имат ли банички? Дано, не мога без вкусна мазна баница със сирене... В чужбина със сигурност има много различни вкусотии. Вместо сух шпек “Перелик” ще се тъпча с френска шунка и баварски наденички. Какво има още в хладилника? Погледът ми се спира върху кофичка кисело мляко – българско. По света българското кисело мляко било внос от Турция! Аз и без това не обичам много кисело мляко – ще мина и без вкуса на уникалната млечно-кисела бактерия. В края на крайщата, след като повечето чужденци са със завидно телосложение, сигурно има какво да се яде и то не е със съмнителен произход. Тази мисъл се търкаля в главата ми, докато разглеждам парче салам и неволно си мисля за оня виц за месаря и купувача, в който се казваше: “Съвсем прясно е, до преди малко лаеше”...

                Ето че съм на спирката. На надрасканата пейка със счупена облегалка сме петима. Отляво – обичайните пенсионери, които лениво пушат “Шипка” пакет и обсъждат синьото и червеното в нашенската политика. Отдясно – две жени, малко над средна възраст, развълнувано бълват квартални клюки. Неволно се заслушвам в разговора им.

-          То това, Германията е голямо нещо! Всичко чисто, работа има, цивилизация, мила, цивилизация!

-          Цивилизация, ама точно в цивилизацията е скучно да се живее. Синът ми сега се върна. Каза, че не му се живее там, било студено, чисто, има работа, но хората и самата страна – студени!

-          Студено, ама пари има! Тук може и горещо да му е, ама ще гладува.

-          Не си права, не си...

Автобусът идва и не успявам да изслушам разговора им. Качвам се заедно със старците. Те вече са сменили темата:

-          По чужбина ще ми ходят! Реализация нямало тука. То като ги мързи да гледат! Все плачат, все искат повече пари, по-добра служба. За едно дърво неокастрено плачат те! Няма да седнат да учат... Ние едно време...

-          Ти го остави това едно време. Нашата песен вече е изпята. Сега младите ги е страх от труда. Само че, където и да отидат, работа трябва! Винаги ще почнат от нула. В Европата заплатите са големи, но и цените им по-високи...

Погледът ми се спира на една сграда, над която се развяват две знамена – българското и това на Европейския съюз. Кое да избера – Родна България или Цивилизована Европа? България е в Европа! По местоположение – да, но иначе?

Звънът на мобилния ми телефон ме отделя от мислите. Приятелката ми предлага да се видим. Приятелите! Тук са всичките ми приятели. Там ще бъда сама. Е, приятелите не са вечни. Ще си намеря нови, аз съм общителен човек.

Поглеждам към група туристи, събиращи тен. Вижте ги колко са смешнти и заблудени! Чужденци са, объркани са. Нали не са си у тях.

Аз ще бъда чужденец?! Объркана, заблудена, смешна и ЧУЖДА? Не искам да ме приемат за чужденец! Ще науча езика добре и няма да ме разпознават. Пък и съм с добра ориентация, няма да съм заблудена.

Прибирам се вкъщи. Не е ли време за заветното решение? Аз нямам  такова. Какво, какво да избера? Решавам, че ще оставя нещата да вървят естествено.

На сутринта разбирам, че международният ми паспорт ще се бави още 5-6 дена. Е, и да искам не мога да замина сега. Така става в България...

 

2005 г.

 Дора Солакова

 

Категория: Хоби
Прочетен: 1938 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 01.02.2008 16:15
01.02.2008 14:17 - Боли

Боли. Боли ме, защото получих удар. Най-много боли от ударите на живота. Когато се сблъскаш с реалния свят боли много.

         За лъжата, лицемерието и омразата знаех само от приказките, а там всичкото това зло бива побеждавано. И когато знаеш за нещо само на теория е лесно да си кажеш: “Не ме е страх! Няма да се случи на мен!”

         Когато обаче го видиш и усетиш на свой гръб, наистина е различно! Сърцето ти се дави в обида и тъга, но някъде в това мътно блато блещука светлинка. Тя е бледа и едва потрепва.В нея намираш смисъл...

         Смисълът, това е борбата. Да се боря тази светлинка да се превърне в огън, огън, който да топли и свети, но не изгаря. Светлината – това са целите и мечтите. Трябва просто да вървя напред, въпреки  силните удари.

         Да, ударите на живота ме размазват, те проливат кръв от душата ми и сълзи от очите ми. Боли...

         Боли, но в борбата е надеждата. Нищо не се получава даром. Трудно е, когато го осъзнаеш, когато го почувстваш. Не трябва да разчиташ на другиго, за да ти предаде урок за живота. Този урок си го преподаваш сам.

         Боли... Но посоката не бива да се сменя – напред!Нека си  помогна  сама в разпалването на огъня!

Дора Солакова"04

Категория: Хоби
Прочетен: 642 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 04.02.2008 14:28
01.02.2008 14:15 - Тя

... И Тя стои там, с подрязани крила, гледа към небето и иска да лети сред белите облаци, но желязото и болката я спират и тя остава там, зад решетките. Тя не е просто птица, а една Душа. Душата, която не може вечно да живее затворена и ограничена. Не може да се подчинява винаги на нормите и на стандарта. Иска да се рее в небето – спокойно и леко. Иска да се различава, за да се отдели от еднаквостта, но й е трудно.

         Тя е като птица в клетка. А тази клетка сякаш няма врата. И от какво се оплаква? Нали получава храна и вода. Има толкова материални облаги. Може би просто тази Душа иска малко свобода. Да полети, дори за миг! За жалост свободата е скъпа.Твърде голям лукс е!

 А ДА СИ СВОБОДЕН И РАЗЛИЧЕН ЕДНОВРЕМЕННО – ТОВА Е ПОЧТИ НЕПОСТИЖИМО!

... Под сребристата светлина на луната Тя отново стои в клетката. Оглежда всичко извън дебелите решетки. Да, всяко нещо си е там, непроменено. Само Тя е ограбена. Поглежда отново подрязаните си криле. Раната в Душата й боли непоносимо. Отново се взира навън, наблюдава звездното небе и отново се отнася в своя сън. Сън, обкован с вериги. Сън, все пак дарен с криле. Нека полети, дори за миг!

Дора Солакова"04

Категория: Хоби
Прочетен: 13895 Коментари: 3 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5
Търсене

За този блог
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 115772
Постинги: 70
Коментари: 42
Гласове: 218
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930