Две капки дъжд. Кристално чисти.
Напомнят ми на твоите сълзи.
С усмивка спотаена, с поглед бистър

Бъди със мен, когато слънцето изгаря.
Бъди със мен под първите звезди.
Бъди със мен, в среброто на луната.

Моля те, за миг не си отивай!
не напускай моя свят
не и сега

Виновна ли съм, че съм се родила
виновна ли съм, че съм част от този свят?
Какво изкупвам

Не искам вече да събирам
парчета от разчупена душа,
къс след къс нареждам и прочитам

Затворена в някаква стая,
усещам бодлива тъга.
Не виждам никъде края,

    Поредната вечер сам на бара. Цигарата дими, питието в чашата събира приглушените свтлини от цветните лампи. откъслечни разговори стигат до ушите му. Защо не се прибира вкъщи? Защо не се разходи малко навън? Чкак го все едно и също- п...

А искаше ми се да се усмихвам,
със смях да срещна този ден.
нямаше го слънцето на изток,

-"Не искам да се оставям по течението, не искам да разчитам и на вятъра. Аз имам свои сили и своя посока, мога и искам да продължа напред."
колко често повтарях тези думи наум и наглас. Колко често ги изписвах по ръцете си, сгтените, чино...

    Тъмно е. И тясно. Нещо студено се прокрадва в мрака. Потръпваш,но после се отпускаш, усещаше и преди това, чуваше и преди безшумните стъпи на онази сянка. какво те накара отново да помислиш, че идва спасението? Защо в душата ти се пр...

На Вили
Отнасям се към страната на сънищата. Ще те чакам там, любим боецо. Ще протегна длани, за да те прегърна, ще се приближа да ти даря целувките си. Ще те докосвам, макар и насън, за да е по-прекрасна утринната реалност.
Лека нощ, оби...

Не стреляй така безпощадно, стрелецо,
не стреляй!
Стрелите спести си, спести и кръвта.

Не спирам да мисля за какви ли не неща. Често покрай целия този хаос забравям да се вгледам в някои важни неща. Забравям дори за себе си. Днес затворих за малко очи. Затворих ги отвъд съня, далече от всички увлечения и задължения и си по...

Тъмнина. Мрак обви душите им, студът скова дробовете им. Не можеха да дишат, не виждаха и не чуваха нищо,но трябваше да вървят към жестоката си съдба. Кой открадна очите им, та дори не знаеха накъде върят? Вече нямаха вяра, загубиха я ил...

Един ден самотата ще си отиде и ще дойде щастието. Един ден аз ще се усмихвам на изгревите и ще забравя, че има залези. Един ден...той ще дойде. Но сега съм чужда. Чужда, дори и в моя дом. Сега тъгата е моя спътница. Безкрайна тъга, тя м...