Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Това съм аз: моите разкази, мечти и надежди, моите размисли за нещата около мен. Моят път.
Автор: dorabora Категория: Хоби
Прочетен: 118854 Постинги: 73 Коментари: 42
Постинги в блога
<<  <  1 2 3 4 5  >  >>
06.08.2008 22:17 - Една нощ
Не искам да виждам,
не искам да чувам,
да живея с всичко това,
което така безпощадно
убива и беси
нещо, наричано аз.
Защото ме няма.
Стопих се в мъглата,
в сивия шум на града.
Убита съм значи,
умря и тъгата,
покрито е всичко от прах.
Но някакво слънце
там някъде свети,
гори и живее със тях
а защо не се вижда дори и небето
се питам отново със страх...
Категория: Хоби
Прочетен: 811 Коментари: 1 Гласове: 0
Последна промяна: 07.08.2008 09:49
02.08.2008 22:25 - Просто миг...
Всичко затихна. Вятърът се унесе в дълбок сън и с това приспа всички клонки и листа. В мрака се носеше дъхът на морските вълни, които също се бяха унесли и съвсем леко досваха брега, галейки изтиващия пясък. Нямаше луна, звездите едва се виждаха. Беше тъмно, тихо и някак тежко. Мислите бягаха и се гонеха в главата ми. Не можех да кажа колко време съм на брега. Не знаех дори колко дни са изминали от лятото. Събития, лица, емоции, всичко просто преминаваше и ме караше да чувствам странна безтегловност. Това първа такава нощ ли е? Последна ли ще бъде? Дали сънувам... Просто странна бездна, която ме погълна, преобръщайки ме хиляди пъти преди да стигна дъното. Вечно ли е това и дали изобщо има нещо вечно? Нямам представа за времето,само отчитам,че то тече. А някога ще е различно...
Може би.
Категория: Хоби
Прочетен: 733 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.08.2008 22:33
Не ме интересува кой какво казва за живота. Няма и да се впусна в безкрайни разсъждения за него. Животът си е живот. Съобщително изречение, завършва с точка.
Мислих си... не за живота а за себе си. мислих си за онази вътрешна хармония, за която се боря. Гледах филм, няма значени какъв... просто  не спирам да мисля за един кадър. Просто две кули. Две кули с обща основа. Толкова близо една до друга, че прозрците им се оглеждат един в друг. Толкова близо,че птичките, които кацат на покрива на едната са същите онези птички, които замръкват на покрива на другата. Толкова далече, че не могат да се докоснат. Или могат? Когато се сринат. Така далече чувствам и моята вътрешна хармония, така нареченото щастие. Не съм отчаяна. Даже не съм тъжна. Фасадата ми е здрава. всичко е наред. А счупените прозорци...са просто куп строшено стъкло. Хубавото е, че често греша. Започвам да обиквам грешките си...или поне ще започна. Лошото е, че кулите са високо. Честто целуват облаците, а колкото по-отвисоко падаш, толкова повече боли... Но това са само думи, букви...някакви знаци. А дори и във въпросителния и удувутелния знак има точка.
Категория: Хоби
Прочетен: 916 Коментари: 1 Гласове: 0
Сякаш полетях отново,
веригите разкъсах,
денят не е тъй сив!
Усмихвам ли се?
Категория: Хоби
Прочетен: 685 Коментари: 0 Гласове: 0
28.07.2008 21:27 - ***
По странен начин отминават
чувствата ужасни, насъбрани в мен
даже спомените не остават
от изминалия леден ден.

Тежестта от мен се смъква
и усещам пак крила.
Сянката на радост се промъква,
а дали не е тъга?

Защо сърцето ми се свива,
отново то трепери в страх,
а на лицето ми усмиваката игирва
танцува в транса  весел пак.

Не мога себе си да разбера
а искам и света да проумея
но още пея песента
и едва ли някой ще ме спре да пея!
Категория: Хоби
Прочетен: 655 Коментари: 0 Гласове: 0
Мрак се спусна по голите стени. Пукнатините, които прерязваха тавана сега изглеждаха по-зловещи и озъбениот всякога. Влагата беше силна и задушаваше. Сякаш целият вздух бе просмукан от нея. Вратата проскърца и се чуха тихи стъпки. Стъпки, които си нямаха нито човек, нито сянка. Идваше. Сега ли щеше да го вземе със себе си или щеше да му даде малко време?
Мишо се събуди, облян в пот. Целият се тресеше от болезнената кашлица и новата треска. Но повече трепереше от страх. знаше,че тези стъпки от съня му са знак, че скоро наистина ще го отведат. Не искаше да буди майка си. Старицата тъкмо преди малко беше легнала, уморена от грижите и тревогите през деня. По лицето й все още личаха сълзите които беше проронила,мислейки за слабото восъчно лице на момченцето си. А Мишо знаеше колко тревоги създаваше на майка си, защото горката женица така се терзаеше, че не може да го заведе в болница, а и лекарят каза, че нямало смисъл.
Колко е тъмна нощта. И така тиха... но не, отнякъде се чува песен. мишо никога не бе слушал по-прекрасна мелодия. Така нежна , никаква тъга нямаше в нея, дори се долавяше раост. Нима има хора, които са щастливи? Прзорецът се отвори с трясък и музиката влезе в стаята. беше красиво момиче, което свиреше на лира. Очите й се усмихваха и сякаш даряваха светлина на всяко кътче в стаята, до което достигаше погледът им.
- Ще събудиш...- започна мишо, но момичето му направи знак да замълчи.
- не се бой, никой няма да чуе.
-Значи ти ще ме отведеш...знаеш... на онзи свят?
- не знам за кой свят говориш, момче, но да, ще те отведа оттук. Ти трябва да бъдеш другаде.
Момичето хвана Мишо за ръка и двамата тръгнаха към прозореца. Момчето се спря за миг.
-Чакай. Нима никога няма да се върна?
-О, ще се върнеш. Но първо трябва да да дойдеш с мен. Трябва да научиш някои неща.
Двете деца изчезнаха в звездната нощ.
Категория: Хоби
Прочетен: 690 Коментари: 0 Гласове: 0
24.07.2008 11:12 - ***

И днес  съм малко тъжна,
съжалявам? О, нима?
Как да да се предам, когато
аз самата съм врага?
музика ли чувам в този миг...
Да пея ли?
Аз вече нямам глас!
Мисли ме преследват,
искат да ме заплетат
сила нямам вече
летен дъжд ли чувам пак?
ясно видам само аз мъглата..
За какво съм тук?
Аз на себе си не служа,
себе си забравих вече.
Есента на спомен ме обрече
блян, загубен в нищета
ехото вече заглъхва
сребърни нишки се късат
и всичко приключи нали?

...но кога?

Категория: Хоби
Прочетен: 660 Коментари: 0 Гласове: 0
24.07.2008 11:01 - ***

Здравей, приятелко добре позната,
знаех,че отново ще ме посетиш.
Да при мен дошла е самотата
ела, приятелко с мен да полетиш.
С тебе нощите са по-студени
с теб усмивките замират до една
искам миговете пропилени, 
загубени от тебе, самота.

Категория: Хоби
Прочетен: 641 Коментари: 0 Гласове: 0
10.06.2008 18:55 - Защо?
на една приятелка
Ти се усмихна днес
и гря по-силно
от всеки златен лъч.
Но слънцето залезе
и болка се разнесе изведнъж.
Убиваш всеки топъл цвят,
а болката е тъй жестока,
защото пролет беше ти,
а си от зима по-студена.
Сега върви
далеч от вярата опожарена.

Кога сърцето ще замръзне в огън
сковаващият лед кога ще го стопи
кога сълзите ще изчезнат
кога ли ще застине там кръвта

Категория: Хоби
Прочетен: 690 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 14.07.2008 15:53
Голям фен на книгите за Хари Потър съм. След последната реших да напиша нещичко за Нечистокръния Принц или професор Сивиръс Снейп.
...
Сивиръс не можеше да повярва, че Лили го намрази. Проклинаше се всеки път, когато си спомняше как бе изрекал "мътнорода". Но този гаден Джеймс! Да, той го предизвика. Той и нафуканите му приятелчета. Унижиха го пред половината "Хогуортс". И все пак не биваше да казва такава обидяа на Лили. Тя искаше да му помогне. Тя също не можеше да понася високомерните шеги и подмятане на Мародерите. Беше късно. Джеймс непрекъсната вървеше по петите й и рано или късно щеше да я свали. А и беше толкова различен. Ученик от "Грифиндор", отличник, невероятен търсач... Не говата коса видаги беше чиста, леко разрошена, за да се харесва на момичетата. Беше висок, хубав, отгледан не просто с много грижи, а и с обожание. Колко по- различен от кльощавия слидеринец, който макар и изключително умен и талантлив, винаги оставаше в сянка. В сянка ли? Може би сред глупавите грифиндорци. В слаидерин той беше нещо повече. Той владееше по-добре черната магия от когото и да било от другите бъдещи смъртожадни. Да, сега след като завинаги загуби възможността да спечели любовта на Лили, на Сивиръс му оставаше една утеха. Утехата, че веднага щом напусне Хогуортс ще получи Черния знак, ще стане един от тях, един от обкръжението на Черния лорд. Смъртожаден. Лили винаги е мислила това за неправилно. Никога не е харесвала Ейвъри, Малфой, а и самия Черен Лорд.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
-Не, господарю, мисля че сте в гршка, едва ли става въпрос за семейсство Потър!- очите на Снейп се бяха разширили от ужас. Той беше забил нож в гърба на Лили. Неговата Лили- единствената жена, която обичаше.
-И защо се опитваш да ме разубедиш, Сивиръс. Нали ми каза точно каквото си чул в онази нощ?
-Да. Да, казах ви, но...
-Черният Лорд никога не греши, Сивиръс! Това е момчето!- изкреща с леден глас Волдемор
-Но нали има и друго момче, друго, което отговаря също на описанието...той е чистокръвен, господарю, чистокръвен. Нали не вярвате, че момче, чиято майла е мъгълокръвна, може да е ваш достоен съперник?
- Знам защо се спрях на това момче, Сивиръс. Не се бъркай! А що се отнася до малката Лили...
-Пощадете я! Пощадете я, господарю!- Сивръс падна на колене в краката на Волдемор. Впи отчаяно ръце в полите на черната му мантия и черните очи се напълниха със сълзи.
-Стани, Сивиръс!- Заповяда Черният Лорд,- Ти помогна на своя господар. Черният Лорд е милостив. Ще запазя Лили Потър за теб щом толкова я желаеш!
-Благодаря ви, благодаря ви, господарю!
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Тя е мъртва! Целият свят сякаш се срути пред очите на Сивиръс. Лили Потър беше мъртва. По лицето на Принца се стичаха сълзи. Той не можеше да се успокои. Не можеше да си прости. Той бе виновен. Защо трябваше да казва на Волдемор за пророчеството? А сега и Дъмбълдор се отнасяше с него кат с най-гнусната твар. И е прав. Да, той беше извършил нещо, от което сега сам се отвращаваше.Лили, прекрасната Лили. още можеше да види пред очите си дългата тъмночервна коса, невероятните зелени очи. очите, които сега имаше нейното малко момче. Хари Потър. Момчето, което оживя. Момчето, заради което Лили даде живота си. Момчето, което победи убиеца на родителите си - Лорд Волдемор. Безмилостният господар, който сега вероятно беше много слаб, но Дъмбълдор знаеше, че той ще се завърне и Сивиръс също беше сигурен в това. Щеше да се завърне и тогава малкият Потър ще бъде в беда.
А аз трябва да го закрилям, да го пазя- помисли си Снейп. Знаеше,че е длъжен да направи това. Заради Лили. Лили Евънс, единствената жена, която обичаш и която изобщо щеше да обича.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Следва продължение...
Категория: Хоби
Прочетен: 4421 Коментари: 6 Гласове: 0
Думите залязват,
като змия душат.
Как искат излязат,
а толкова тежат.
Очите му угасват
и стича се кръвта.
А някъде проблясва
мечът на смъртта.
Категория: Хоби
Прочетен: 689 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 08.06.2008 19:34
08.06.2008 17:35 - ***
Паяжини черни,
студени бетони,
тъжни химери,
ръждиви пирони
разяждат нощта
и сред сивата пепел
не виждам дома.
Убиват ме бавно
кинжал след кижал
и ето-проблясва
камъкът бял
и надписът беше изсечен
годината - скрита в бъшлян...
Аз събуждам се,
хладен вятър
 в косите се плъзва
сън - отново наяве
изтръпвам, замръзвам
и музика още звучи
залязват последни лъчи.
Замълчи,замълчи...
Категория: Хоби
Прочетен: 582 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.08.2008 22:41
Мамо, в тази нощ не ще ти казвам,
че утре заминавам пак далече.
Усмихни се, прегърни ме,
аз няма да си тръгвам вече.
И нека слънцето отново озари те
с усмивка ведра, с щастие за Твоя ден
и нека радостни да са сълзите,
и нека този стих е дар от мен.
Категория: Хоби
Прочетен: 1641 Коментари: 1 Гласове: 0
26.04.2008 00:30 - ***
Две капки дъжд. Кристално чисти.
Напомнят ми на твоите сълзи.
С усмивка спотаена, с поглед бистър
ти нежно с мен ги сподели.
И аз усмихнах се и...заваля.
Две капки дъжд. Кристално чисти
видя ти в моите очи.
Усмихна се, целуна ме и ме притисна
и тихо заговорихме с дъжда.
Категория: Хоби
Прочетен: 618 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 26.04.2008 00:34
26.04.2008 00:14 - Бъди със мен
Бъди със мен, когато слънцето изгаря.
Бъди със мен под първите звезди.
Бъди със мен, в среброто на луната.
Бъди със мен,когато ражда се денят.
Категория: Хоби
Прочетен: 634 Коментари: 0 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 118854
Постинги: 73
Коментари: 42
Гласове: 224
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031