Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Това съм аз: моите разкази, мечти и надежди, моите размисли за нещата около мен. Моят път.
Автор: dorabora Категория: Хоби
Прочетен: 117706 Постинги: 72 Коментари: 42
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 imageЗагледани в синята морска шир,  те забравиха вятъра. Полудели и неми, мълчаха на пустия бряг, там на пясъка някъде. На есенно-зимния плаж. Изоставен от птиците и забравен от сиви рибари тих е брегът,  а в тишината са сгушени те. Облечени в приказка, докоснати от илюзия и мечти.    
Категория: Хоби
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове: 3
18.10 12:31 - Полетът
 Стъпките още отекват в тишината. Те са все по-далеко. А тя не спира. Нали никой не я спря. Очите ѝ блестят. Някой видя тъга в тях. Друг - решителност. Тя не е птица и не е цвете. Не спира да върви, но все по-рядко се обръща. И понякога стъпките ѝ все още отекват в тишината. Гласът ѝ е ясен и равен, с усмивката не може да се раздели. Не плаче. Свободна е. Жива. И макар да чуваш стъпките ѝ, тя лети. image
Категория: Хоби
Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.10 12:36
Нахлу през прозореца малкият палавиник. Спусна се по завивките и весело се заигра. Разля топлина и злато по заспалите лица и на двамата. Нежно погали ръцете им, намерили една друга, и сякаш осъмнали в отнесен танц. Дойде новото утро и изпрати слънчев лъч да ги разбуди. Защото любовта е топла. Защото носи светлина. Леко пари, но приятно. Гъделичка. Също като първия лъч, влязъл през прозореца в неделното утро.





image
Категория: Хоби
Прочетен: 149 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.09 11:08
10.09 10:13 - Крилата

Опитах да живея с хората. Но те се смущаваха от крилата ми. Аз все ги криех и летях само нощем. Никой не харесваше моя полет. Един ден те ме подгониха. Бяха много и имаха ножове. Металът стържеше, пригласяше на разярения тропот от безкрили крака. Тогава отлетях. И вече съм далеч, но пък летя. Аз съм сам. Свободата е занятие самотно...

image

Категория: Хоби
Прочетен: 205 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 10.09 10:17
10.09 10:06 - Отвътре

  Странно е, че те няма. Не откъсвам очи от тенекиената кутия. Беше от някакви коледни сладки. В нея съм струпала снимките ти. И още нещо сякаш. Всъщност добре знаем какво има вътре. Нали? Няма смисъл да стоя дълго пред огледалото и да мисля за теб. Но винаги ме побиват тръпки, когато му обърна гръб и чуя гласа ти:
- Пусни ме!

 

image

Категория: Хоби
Прочетен: 155 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.09 23:49
 Дъждът напои земята и тя се размекна от щастие. Птици, хора и кучета се бяха изпокрили от едрите капки на пороя. Само розите сякаш се перчеха и сега изглеждаха още по-красиви, сякаш обсипани с хиляди кристали. Една лудетина в шарена риза изскочи на калния изпочупен тротоар, разпери ръце и с широка усмивка на лице наклони глава назад, притвори очи и остави капките да се леят по страните ѝ. Беше момиче в онази възраст след двайсет, но преди тридесет години. Достатъчно голяма, за да изглежда щура, но достатъчно млада, за да ѝ отива. Попиваше дъжда и радостта, която слизаше от небето с него. Розите, които най-безсрамно червенееха по близката ограда, сякаш я гледаха в захлас. Колите преминаваха сиво и безмилостно обливаха с кал града. Или поне опитваха. Момичето тръгна с бързи стъпки нанякъде, а розите останаха с копнежа си да я последват. От високо се посипа златният прах на един напорист слънчев лъч. Той се впи в разкаляната земя и се заигра със сипещите се течни кристали. Въздухът се изпълни с цветове. И всичко утихна. Само за миг. Топла пара се стелеше над напукания асфалт. Тъмносиви фигури се разминаваха свъсени. Но дъждът носи и радост. Поне на розите. И на някоя влюбена душа, облечена в шарена риза.image
Категория: Хоби
Прочетен: 201 Коментари: 0 Гласове: 0
27.04.2016 12:37 - Светло

 Понякога се будиш с мисълта,

 че пътят ти е твърде труден.

 Все някога зад облаците през деня

 лъчи проблясват може би като по чудо.

 От миналото дебне те страхът

 и бъдещето смяташ за заблуда.

Съществува думичка „сега“
щ
астие ни носи... с малко лудост.
image

Категория: Хоби
Прочетен: 403 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.04.2016 12:39
19.04.2016 22:25 - Помни
Запомни ме, моля те, такава - 
щастлива, твоя и добра.
С усмивка и изгубена във рая,
замаяна от пролетта.
Помни ме вярваща,
помни ме с поглед ведър,
помни ме силна и решителна,
помни! 
И аз ще помня,
ще опитам да се смея.
Така по-малко ще боли.
image

Категория: Хоби
Прочетен: 315 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 19.04.2016 22:40
15.04.2016 10:26 - На баща ми
Защото горда съм, че имам те!
Ти помниш ли...
Аз някога държах те за ръка,
и мъничко се сърдех,
ала мина ми.
Нали съм твоя дъщеря.
От теб научих се аз някога,
че пътят е един и е напред.
Да не залитам в крайности
все казваш ми,
и да постигам целите подред.
Днес може би по-малко се разбираме,
случва се навсякъде това.
Но никога,
о, никога не спираме
да бъдем най-щастливите баща и дъщеря!


image
Честит рожден ден, тате!
15.04. 2016 г.
Категория: Хоби
Прочетен: 449 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 28.04.2016 01:28
15.04.2016 09:54 - ***
Навярно някъде във мене
се крие мъничко дете.
Не го убивайте, не го мъчете,
то още вярва в чудеса поне.
Желае да обича, 
бленува пролетта,
и без да иска нищо,
пее песента...


image
Категория: Хоби
Прочетен: 435 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.04.2016 09:56
11.04.2016 00:07 - Аз
С поглед, вперен все в красивото,
навярно съм пропуснала безброй неща.
Но да забелязвам вечно сивото,
непознато е за мойте сетива.


image

Категория: Хоби
Прочетен: 480 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.10 13:03
11.02.2016 13:04 - На път
image
Пътувам, пътувам
и няма да спра.
Пътувам
във слънчеви дни
и в дъжда най-проливен
Отивам...къде?
И пристигам...кога?
Пътувам със него, 
със нея,
със тях...
Пътувам и с тебе,
пътувам и с вас. 
Кога ли ще спра,
кога и къде ли ще стигна?
Крайна точка не виждам.
Не виждам...
Но и пътят е цел, 
аз преследвам целта!
11. 02. 2016г.


------------------------------------------------------------------------------------------
Снимката е от влак в Западна Украйна. Пътувам за местността Шипит. Юли, 2013 г.
Категория: Хоби
Прочетен: 922 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 11.02.2016 13:17
11.02.2016 10:38 - Тук съм
 image
Тук съм.
И не се предавам.
Тук съм.
Заедно съм с  вас.
Тук съм.
И надежди пак раздавам.
Тук съм.
Колко много "той" и "тя", едничко "аз"
Тук съм.
Тук съм.
Тук.
Съм.

11.02.2016г.

----------------------------------------------------------------------------------
Снимката е направена в Благоевград. Това е част от 3D изкуството, разкрасило центъра на града.
Категория: Хоби
Прочетен: 410 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.02.2016 14:16
10.02.2016 19:57 - Накъде?
image 
Все по-тихо се чува шумът на сърцето,

все по-глухо то удря във такт

и върти се, върти се

една синя планета,

но потъва бавно във мрак...

Падат завинаги мъдри дървета,

реки полумъртви текат,

и вливат се тъжно в сърдити морета,

пбри отровни  летят...

Гледа отнякъде

тъй безразличен,

украсен е със своя венец.

Потъпкал красивото,

безсрамно заплюл е той

даже и своя Творец.

Накъде ли е тръгнал,

за какво ли си мисли?

Сам не знае дори.

Но имаше чудо на тази планета,

имаше чудо

и той го уби.

Категория: Хоби
Прочетен: 405 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 10.02.2016 19:59
10.02.2016 19:16 - На брега
 
image

На брега

С морето останем ли пак насаме, 
ще шепнем, ще шепнем спомени тихи,
за слънце, за пясък и...малко сълзи,
надежди, надежди
и малко момиче.
Жена е тя вече
и малко тежи.
Промяната, навикът,
празната стая.
Но не помагат ѝ вече сълзи,
тя усмихва се, 
смее се - 
даже мечтае.

Категория: Хоби
Прочетен: 408 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 11.02.2016 00:22
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 117706
Постинги: 72
Коментари: 42
Гласове: 221
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031