Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Това съм аз: моите разкази, мечти и надежди, моите размисли за нещата около мен. Моят път.
Автор: dorabora Категория: Хоби
Прочетен: 114965 Постинги: 67 Коментари: 42
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
 Дъждът напои земята и тя се размекна от щастие. Птици, хора и кучета се бяха изпокрили от едрите капки на пороя. Само розите сякаш се перчеха и сега изглеждаха още по-красиви, сякаш обсипани с хиляди кристали. Една лудетина в шарена риза изскочи на калния изпочупен тротоар, разпери ръце и с широка усмивка на лице наклони глава назад, притвори очи и остави капките да се леят по страните ѝ. Беше момиче в онази възраст след двайсет, но преди тридесет години. Достатъчно голяма, за да изглежда щура, но достатъчно млада, за да ѝ отива. Попиваше дъжда и радостта, която слизаше от небето с него. Розите, които най-безсрамно червенееха по близката ограда, сякаш я гледаха в захлас. Колите преминаваха сиво и безмилостно обливаха с кал града. Или поне опитваха. Момичето тръгна с бързи стъпки нанякъде, а розите останаха с копнежа си да я последват. От високо се посипа златният прах на един напорист слънчев лъч. Той се впи в разкаляната земя и се заигра със сипещите се течни кристали. Въздухът се изпълни с цветове. И всичко утихна. Само за миг. Топла пара се стелеше над напукания асфалт. Тъмносиви фигури се разминаваха свъсени. Но дъждът носи и радост. Поне на розите. И на някоя влюбена душа, облечена в шарена риза.
Категория: Хоби
Прочетен: 133 Коментари: 0 Гласове: 0
27.04.2016 12:37 - Светло

 Понякога се будиш с мисълта,

 че пътят ти е твърде труден.

 Все някога зад облаците през деня

 лъчи проблясват може би като по чудо.

 От миналото дебне те страхът

 и бъдещето смяташ за заблуда.

Съществува думичка „сега“
щ
астие ни носи... с малко лудост.

Категория: Хоби
Прочетен: 327 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 27.04.2016 12:39
19.04.2016 22:25 - Помни
Запомни ме, моля те, такава - 
щастлива, твоя и добра.
С усмивка и изгубена във рая,
замаяна от пролетта.
Помни ме вярваща,
помни ме с поглед ведър,
помни ме силна и решителна,
помни! 
И аз ще помня,
ще опитам да се смея.
Така по-малко ще боли.


Категория: Хоби
Прочетен: 257 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 19.04.2016 22:40
15.04.2016 10:26 - На баща ми
Защото горда съм, че имам те!
Ти помниш ли...
Аз някога държах те за ръка,
и мъничко се сърдех,
ала мина ми.
Нали съм твоя дъщеря.
От теб научих се аз някога,
че пътят е един и е напред.
Да не залитам в крайности
все казваш ми,
и да постигам целите подред.
Днес може би по-малко се разбираме,
случва се навсякъде това.
Но никога,
о, никога не спираме
да бъдем най-щастливите баща и дъщеря!



Честит рожден ден, тате!
15.04. 2016 г.
Категория: Хоби
Прочетен: 395 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 28.04.2016 01:28
15.04.2016 09:54 - ***
Навярно някъде във мене
се крие мъничко дете.
Не го убивайте, не го мъчете,
то още вярва в чудеса поне.
Желае да обича, 
бленува пролетта,
и без да иска нищо,
пее песента...



Категория: Хоби
Прочетен: 372 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 15.04.2016 09:56
11.04.2016 00:07 - Аз
С поглед, вперен все в красивото,
навярно съм пропуснала безброй неща.
Но да забелязвам вечно сивото,
непознато е за мойте сетива.

Категория: Хоби
Прочетен: 436 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.04.2016 00:26
11.02.2016 13:04 - На път

Пътувам, пътувам
и няма да спра.
Пътувам
във слънчеви дни
и в дъжда най-проливен
Отивам...къде?
И пристигам...кога?
Пътувам със него, 
със нея,
със тях...
Пътувам и с тебе,
пътувам и с вас. 
Кога ли ще спра,
кога и къде ли ще стигна?
Крайна точка не виждам.
Не виждам...
Но и пътят е цел, 
аз преследвам целта!
11. 02. 2016г.


------------------------------------------------------------------------------------------
Снимката е от влак в Западна Украйна. Пътувам за местността Шипит. Юли, 2013 г.
Категория: Хоби
Прочетен: 850 Коментари: 1 Гласове: 4
Последна промяна: 11.02.2016 13:17
11.02.2016 10:38 - Тук съм
 
Тук съм.
И не се предавам.
Тук съм.
Заедно съм с  вас.
Тук съм.
И надежди пак раздавам.
Тук съм.
Колко много "той" и "тя", едничко "аз"
Тук съм.
Тук съм.
Тук.
Съм.

11.02.2016г.

----------------------------------------------------------------------------------
Снимката е направена в Благоевград. Това е част от 3D изкуството, разкрасило центъра на града.
Категория: Хоби
Прочетен: 347 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 11.02.2016 14:16
10.02.2016 19:57 - Накъде?
 
Все по-тихо се чува шумът на сърцето,

все по-глухо то удря във такт

и върти се, върти се

една синя планета,

но потъва бавно във мрак...

Падат завинаги мъдри дървета,

реки полумъртви текат,

и вливат се тъжно в сърдити морета,

пáри отровни  летят...

Гледа отнякъде

тъй безразличен,

украсен е със своя венец.

Потъпкал красивото,

безсрамно заплюл е той

даже и своя Творец.

Накъде ли е тръгнал,

за какво ли си мисли?

Сам не знае дори.

Но имаше чудо на тази планета,

имаше чудо

и той го уби.

Категория: Хоби
Прочетен: 351 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 10.02.2016 19:59
10.02.2016 19:16 - На брега
 


На брега

С морето останем ли пак насаме, 
ще шепнем, ще шепнем спомени тихи,
за слънце, за пясък и...малко сълзи,
надежди, надежди
и малко момиче.
Жена е тя вече
и малко тежи.
Промяната, навикът,
празната стая.
Но не помагат ѝ вече сълзи,
тя усмихва се, 
смее се - 
даже мечтае.

Категория: Хоби
Прочетен: 362 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 11.02.2016 00:22
12.08.2011 19:56 - Напред
Напред върви, дори когато пътят свърши,
напред, не се обръщай и за миг
не позволявай никога духът да се прекърши
напред върви, само напред върви.

На пук на всички бури и тревоги,
вдигни глава и продължи.
чуй своя глас как казва: "Мога!"
Защото можеш само ти.
Категория: Хоби
Прочетен: 1171 Коментари: 0 Гласове: 1
26.06.2011 23:55 - Сега
Изчезваше от погледа,
стопи се в мисълта,
изпепели се в думите - 
потъна в самота.


Категория: Хоби
Прочетен: 851 Коментари: 0 Гласове: 1

Защо пак си склонила глава,
защо и ти като някои смяташ,
че в живота има само тъга?

Загина денят във стоманата черна,
потъна последният лъч светлина.
Стоеше в стаята тиха и бледна
девойка поредна една.
Да оплаква съдбата си,
да проклина душата си,
и вглъбена само във своята скръб
тя бе сляпа да види, че макар и сред нощ
светлина има поне във лунния сърп.

Не плачи, малка моя,
съдбата, дори и жестока към теб,
показва ти само, че без мъничко черно
не е интересен светът.
Защо ли се впрягаш
и денем, и нощем ти лееш сълзи за това,
че някой отнема, според теб, безпощадно
мечтите, смеха и съня.

Събери нови сили,
покажи на света, че от днес
все по-малко ще страдаш,
ще се научиш да падаш,
да се изправяш и да гледаш напред.

Да си силна желала си винаги,
а това става само с борба.
Тази сила не е за пред "другите",
тази битка ти водиш сама.
Категория: Хоби
Прочетен: 1296 Коментари: 0 Гласове: 3
Последна промяна: 23.06.2011 00:56
           Винаги си сам. Често искаш да избягаш от самотата, гмурвайки се в множеството себеподобни, но именно когато има много хора около теб, всъщност си най-самотен. Някои казват, че не го чувстват. Ако е така, може би им завиждам, а може би не. Самотата не е нещо трагично и може да бъде дори пир за душата.
            И да, наистина, много писачи обичат самотата като обект на лириката си, но за самотата са изпети и прекрасни стихове. Това е част от човешката природа, затова и се вмъква постоянно в мислите и думите ни. И е толкова разбираемо, та нали тя е спасителното островче, където се подслоняваш, огорчен от лицемерието на света.
            Но да се затвориш и капсулираш напълно не е най-доброто. Мисля си, че човекът е създаден преди всичко за другия любим обект на поетите и скриптоманите - любовта.          
           Да обичаш хората и живота е благодетел. Трудно, понякога болезнено, но толкова хубаво. Така човек може да се доближи до Бога, с любов, неограничена, саможертвена и истинска.
        Просто си мисля...пишейки.
Категория: Хоби
Прочетен: 1577 Коментари: 1 Гласове: 4
13.01.2010 21:03 - Сън за свобода
Убиват ги бавно!
Убиват бавно всички човеци,
усмъртяват надеждата на всеки един
и щом прокънти в тишината: "ех, малко сме вече",
глас ще се чуе: "срещу тях да вървим!"
и кръв, и сълзи ще се леят...
а човекът лежи.

Ще дойде ли време
този човек да се вдигне?
Да стане, да викне отново "Напред!"
Свободата своя човешка той да достигне
да я дари на всички човеци навред.
Да, той ще живее отново,
Ще дойде туй време!

А дотогава...сънувайте, сбогом!
Свободата е сън.
Всеки я вижда,
обича,
желае я даже, но...
само сънува
и само бълнува
и всеки забравил е
да бъде човек!
А в съня тъй е леко...
тъй леко, че ето!
унасяш се,
спиш
и свободен зовеш се,
и бунтът ти майче е само на сън
но когато събудиш се
и сам озовеш се -
прогонен, прокуден, някъде вън,
за човека проплакваш,
за бунт и за правда...
до момента, във който
към сън не те призоват
защото е ясно -
не са нужни човеци,
а само купчина хора,
които послушно ще спят!


Категория: Хоби
Прочетен: 1250 Коментари: 2 Гласове: 1
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: dorabora
Категория: Хоби
Прочетен: 114965
Постинги: 67
Коментари: 42
Гласове: 215
Архив
Календар
«  Август, 2017  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031